самовъзвеличавало си

Речник на българския език

1. самовъзвеличавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличавало си е производна форма на самовъзвеличавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзвеличавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличавало си е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзвеличавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самовъзвеличавало си е производна форма на самовъзвеличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).