самовъзбуждаше

Речник на българския език

1. самовъзбуждаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзбуждаше е производна форма на самовъзбуждам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самовъзбуждаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзбуждаше е производна форма на самовъзбуждам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).