самовъзбуждах

Речник на българския език

1. самовъзбуждах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзбуждах е производна форма на самовъзбуждам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самовъзбуждах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самовъзбуждах е производна форма на самовъзбуждам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).