самовъзбуждал си

Речник на българския език

1. самовъзбуждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал си е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбуждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал си е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзбуждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал си е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).