самовъзбуждал е

Речник на българския език

1. самовъзбуждал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал е е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самовъзбуждал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал е е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самовъзбуждал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самовъзбуждал е е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).