самовъзбуждало е

Речник на българския език

1. самовъзбуждало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбуждало е е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самовъзбуждало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбуждало е е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самовъзбуждало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самовъзбуждало е е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).