самовъзбуждала съм

Речник на българския език

1. самовъзбуждала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбуждала съм е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзбуждала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбуждала съм е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзбуждала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбуждала съм е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).