самовъзбуждала е

Речник на българския език

1. самовъзбуждала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбуждала е е производна форма на самовъзбуждам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзбуждала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбуждала е е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзбуждала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзбуждала е е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).