самовъзбужда

Речник на българския език

1. самовъзбужда — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзбужда е производна форма на самовъзбуждам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самовъзбужда — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самовъзбужда е производна форма на самовъзбуждам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самовъзбужда — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самовъзбужда е производна форма на самовъзбуждам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).