самобичу̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
вж. самобичу̀вам се
Грешни изписвания (15)
- самобечуване
- самобечувъне
- самобичувъне
- самубечуване
- самубечувъне
- самубичуване
- самубичувъне
- съмобечуване
- съмобечувъне
- съмобичуване
- съмобичувъне
- съмубечуване
- съмубечувъне
- съмубичуване
- съмубичувъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-би-чу-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | са-мо-би-чу-ва-не-то | |
| мн.ч. | са-мо-би-чу-ва-ния | |
| членувано | са-мо-би-чу-ва-ни-я-та |