рътило

Речник на българския език

1. рътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рътило е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

рътило е производна форма на рътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).