рътила е

Речник на българския език

1. рътила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рътила е е производна форма на рътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рътила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рътила е е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).