рътила

Речник на българския език

1. рътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

рътила е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. рътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

рътила е производна форма на рътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).