рътил

Речник на българския език

1. рътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рътил е производна форма на рътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рътил — мин. деят. св. прич. м. р.

рътил е производна форма на рътя (мин. деят. св. прич. м. р.).