ръснело

Речник на българския език

1. ръснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръснело е производна форма на ръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръснело е производна форма на ръсна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).