ръснели

Речник на българския език

1. ръснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ръснели е производна форма на ръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ръснели е производна форма на ръсна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).