ръснела

Речник на българския език

1. ръснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръснела е производна форма на ръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ръснела е производна форма на ръсна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).