ръснел

Речник на българския език

1. ръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръснел е производна форма на ръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръснел е производна форма на ръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).