ръснало

Речник на българския език

1. ръснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръснало е производна форма на ръсна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръснало е производна форма на ръсна (мин. деят. св. прич. ср. р.).