ръмоляло

Речник на българския език

1. ръмоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръмоляло е производна форма на ръмоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръмоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръмоляло е производна форма на ръмоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).