ръмолил е

Речник на българския език

1. ръмолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмолил е е производна форма на ръмоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмолил е е производна форма на ръмоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).