ръмолил

Речник на българския език

1. ръмолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмолил е производна форма на ръмоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмолил — мин. деят. св. прич. м. р.

ръмолил е производна форма на ръмоля (мин. деят. св. прич. м. р.).