ръмил си

Речник на българския език

1. ръмил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръмил си е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръмил си е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).