ръмило си

Речник на българския език

1. ръмило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ръмило си е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръмило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ръмило си е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).