ръмило е

Речник на българския език

1. ръмило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръмило е е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръмило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръмило е е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).