ръмило

Речник на българския език

1. ръмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръмило е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръмило е производна форма на ръмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).