ръмили

Речник на българския език

1. ръмили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръмили е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръмили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ръмили е производна форма на ръмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).