ръмила е

Речник на българския език

1. ръмила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръмила е е производна форма на ръмя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръмила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръмила е е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).