ръмила

Речник на българския език

1. ръмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ръмила е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ръмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ръмила е производна форма на ръмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).