ръмил

Речник на българския език

1. ръмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмил е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмил — мин. деят. св. прич. м. р.

ръмил е производна форма на ръмя (мин. деят. св. прич. м. р.).