ръми

Речник на българския език

1. ръми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ръми е производна форма на ръмя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ръми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ръми е производна форма на ръмя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ръми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ръми е производна форма на ръмя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ръми — повелително наклонение, ед. ч.

ръми е производна форма на ръмя (повелително наклонение, ед. ч.).