ръмжал

Речник на българския език

1. ръмжал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмжал е производна форма на ръмжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръмжал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръмжал е производна форма на ръмжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ръмжал — мин. деят. св. прич. м. р.

ръмжал е производна форма на ръмжа (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ръмжал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръмжал е производна форма на ръмжа (мин. деят. несв. прич. м. р.).