ръмеше

Речник на българския език

1. ръмеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ръмеше е производна форма на ръмя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ръмеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ръмеше е производна форма на ръмя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).