ръкувахте

Речник на българския език

1. ръкувахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

ръкувахте е производна форма на ръкувам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ръкувахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

ръкувахте е производна форма на ръкувам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).