ръкуваха

Речник на българския език

1. ръкуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръкуваха е производна форма на ръкувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръкуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ръкуваха е производна форма на ръкувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).