ръкувал си

Речник на българския език

1. ръкувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкувал си е производна форма на ръкувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкувал си е производна форма на ръкувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ръкувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкувал си е производна форма на ръкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).