ръкувал

Речник на българския език

1. ръкувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкувал е производна форма на ръкувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкувал е производна форма на ръкувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ръкувал — мин. деят. св. прич. м. р.

ръкувал е производна форма на ръкувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ръкувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръкувал е производна форма на ръкувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).