ръкува

Речник на българския език

1. ръкува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ръкува е производна форма на ръкувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ръкува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ръкува е производна форма на ръкувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ръкува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ръкува е производна форма на ръкувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).