ръкоположил си

Речник на българския език

1. ръкоположил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкоположил си е производна форма на ръкоположа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоположил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкоположил си е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).