ръкоположил е

Речник на българския език

1. ръкоположил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоположил е е производна форма на ръкоположа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоположил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоположил е е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).