ръкоположило си

Речник на българския език

1. ръкоположило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ръкоположило си е производна форма на ръкоположа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоположило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ръкоположило си е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).