ръкоположило е

Речник на българския език

1. ръкоположило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоположило е е производна форма на ръкоположа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоположило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоположило е е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).