ръкоположило

Речник на българския език

1. ръкоположило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоположило е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоположило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръкоположило е производна форма на ръкоположа (мин. деят. св. прич. ср. р.).