ръкоположил

Речник на българския език

1. ръкоположил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоположил е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоположил — мин. деят. св. прич. м. р.

ръкоположил е производна форма на ръкоположа (мин. деят. св. прич. м. р.).