ръкоположело

Речник на българския език

1. ръкоположело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкоположело е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкоположело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръкоположело е производна форма на ръкоположа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).