ръкоположел

Речник на българския език

1. ръкоположел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкоположел е производна форма на ръкоположа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкоположел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръкоположел е производна форма на ръкоположа (мин. деят. несв. прич. м. р.).