ръкополагал си

Речник на българския език

1. ръкополагал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкополагал си е производна форма на ръкополагам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкополагал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкополагал си е производна форма на ръкополагам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ръкополагал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ръкополагал си е производна форма на ръкополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).