ръкополагало

Речник на българския език

1. ръкополагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкополагало е производна форма на ръкополагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ръкополагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ръкополагало е производна форма на ръкополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ръкополагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ръкополагало е производна форма на ръкополагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ръкополагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ръкополагало е производна форма на ръкополагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).