ръкополагал

Речник на българския език

1. ръкополагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкополагал е производна форма на ръкополагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ръкополагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ръкополагал е производна форма на ръкополагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ръкополагал — мин. деят. св. прич. м. р.

ръкополагал е производна форма на ръкополагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ръкополагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ръкополагал е производна форма на ръкополагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).