ръкомахаха

Речник на българския език

1. ръкомахаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ръкомахаха е производна форма на ръкомахам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ръкомахаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ръкомахаха е производна форма на ръкомахам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).